Вътрешно обезпаразитяване на куче

Кучетата са идеален гостоприемник за глисти и други паразити. Животни които душат, ближат и поглъщат всичко по пътя си, включително мръсотия, отпадъци и изпражнения са обречени да се заразяват с различни вредители. Всичко което правят с устата си – ближене, целувки, боричкане и други социални навици – може да доведе до заразяване с нежелани гости на партньорите в игрите им, независимо дали са други кучета или хора.

Кога трябва да се направи превантивно вътрешно обезпаразитяване?

Още от най-ранна възраст кучетата трябва да се изследват профилактично за наличието на паразити. Хубаво е тази процедура да стане задължителна част от редовния им преглед при ветеринарния лекар. До навършването на една година прегледите трябва да са ежемесечни, а след това поне веднъж в годината.

• Кученца от един до три месеца трябва да се обезпаразитяват превантивно на всеки две седмици.
• Кученца от три до шест месеца трябва да се обезпаразитяват превантивно веднъж месечно.
• След шестия месец кучетата се обезпаразитяват превантивно на всеки три месеца

Паразитите винаги намират начин да се промъкнат в живота на домашните любимци. Може да предположите за наличието им ако кучето ви има разстройство или повръща, чеше се или се ближе под опашката, кашля, задъхва се или губи тегло. Симптомите и лечението зависят от вида на засегналия го паразит и мястото в тялото на кучето, което е поразил.

Тения при кучетата

Тенията е паразит, който се намира в тънките черва на кучетата. Най-често срещания вид кучешка тения е Dipylidium Caninum. Тя е плоска и сегментирана, бяла на цвят и може да достигне до 20 см. Закрепва се за червата посредством кукоподобната си уста.

Жизненият цикъл на тенията започва когато ларвите на бълхите се хранят с фекален материал, който съдържа яйца на тения. Яйцата се излюпват в бълхата и се превръщат в личинки. Кучето може да погълне заразена бълха когато се чеше по сърбящи го зони от кожата. След като бъде погълната бълхата се разгражда в чревния тракт на кучето и личинката се развива до възрастна тения. Тенията се закрепва към стените на тънките черва и започва да поема хранителни вещества. Когато паразитът се развие напълно части от опашката й се отделят. Тези сегменти са подвижни и пренасят яйцата на тенията. Пакетите с бъдещите тении се отделят с изпражненията на кучето. Местата на които най-често се срещат яйцата на тенията са леглото на кучето и мокетите в дома ви. Кучетата могат също да се заразят ако консумират заразени гущери и гризачи.

Как да разберем че кучето е заразено с тения?

• Често може да откриете изсъхнали сегменти от тенията около ануса на кучето. Те наподобяват оризови зърна.
• Кучетата често въртят задницата си заради причиненото раздразнение.
• Може да забележите движещи се сегменти в изпражненията на домашния любимец.
• Вашият ветеринарен лекар може да прегледа проба от кучето под микроскоп.

Как се лекува кучешка тения?

Лечението е просто и в повечето случаи изключително ефективно. Дава се лекарство на кучето, което убива паразитите без да причинява странични ефекти. Таблетки за кучешка тения може да вземете от ветеринаря си. Едни от най-употребяваните са Дронцит, Дронтал и Дронтал Плюс.

Как да предпазим кучето от заразяване с тения?

Редовният режим на вътрешно обезпаразитяване е важен за предотвратяването на заразата с тения, както и постоянни мерки за контрол над бълхите.

Анкилостома при кучетата

Анкилостомата е малък паразит, който има който има подобни на куки израстъци по устата. Той се заравя в чревните стени на кучетата и се храни с кръв от там. Наличието му може да доведе до анемия, черна или кървава диария и понякога смърт при малки кученца. Диагностицира се като се вземат проби от изпражнения и се изследват за яйца на анкилостома под микроскоп. Паразитът най-често се среща в тропическите райони и е заразен за хората. Инфекцията с него става най-често при консумация на заразени с ларвите на паразита плодове, зеленчуци или замърсена вода. Затова най-добрата превенция е внимателно измиване на храната преди консумация и преваряване или пречистване на водата.

Глисти при кучетата

Кучетата могат да се заразят с глисти ако изядат заразени гущери, мишки или птици. При поглъщане на заразена почва също може да се стигне до зараза с паразита. Той преминава през плацентата и майчиното мляко, така че е опасен и за новородените кученца. Откриват се при повръщане или в изпражненията – спагетоподобни бели червеи. Признаците за наличието им са разнообразни и включват повръщане, скимтене, загуба на окосмяване, анемия и др. Глистите могат да заразят и хората като в най-рисковата група са децата под четири години.

Трихуриди при кучетата

Заразата с трихуриди най-често се предава при поглъщане на заразена материя, въпреки че и при контакт със заразено животно е възможно паразитът да премине в здравото куче. Яйцата на трихуридите могат да живеят в околната среда от няколко месеца до години и могат да бъдат намерени в почвата, храната, водата, както и в животински изпражнения или плът. Кучета на всякаква възраст могат да бъдат заразени.

Инфекцията с трухириди може да се прояви като сериозно чревно възпаление или кървава диария или може да бъде асимптоматично. Други признаци за трухиридна зараза са дехидратация, анемия и загуба на тегло. Трябва да се отбележи че симптомите могат да започнат преди всяко визуално доказателство за яйца на паразита. Ветеринарният лекар може да потвърди диагнозата чрез процедура на фекална флоктация на проба от изпражненията. При наличие на паразитни яйца или трухириди, те ще изплуват на повърхността на предментото стъкло.

Лечението обикновено се извършва в амбулаторни условия. Вашият ветеринарен лекар ще предпише лекарства, които да унищожат както паразитите така и ларвите, които се развиват в тялото на кучето.

Дирофилария при кучетата

Дирофиларията е паразитен червей, който пътува през кръвоносната система и се развива в артериите на белите дробове и дясното предсърдие. Въпреки че паразитът може да се развива и размножава в над тридесет вида организми, тя е най-често срещана при кучетата. Болестта причинява тежки последици и евентуално смърт на домашния любимец. Заразата е лесно да бъде предотвратена, но лечението е трудно и скъпо. Паразитът е широко разпространен по целия свят.

Как кучето се заразява с дирофилария?

Възрастният женски паразит ражда бебета, наречени микрофиларии, които се разпространяват в

кръвообръщението на заразеното куче. За да съзрее микрофиларията й е необходим междинен гостоприемник. Тази роля в развитието на паразита поемат комарите. Когато комар захапе заразено животно, той поема микрофиларията заедно с кръвта. В организма на насекомото паразитът се развива до стадия на заразна ларва за около две седмици. Когато комарът захапе друго животно, той предава ларвата в кръвообръщението на новия приемник. След около шест месеца ларвите се развиват в приличащи на спагети паразити и започват целия процес от начало.

Мъжките дирофиларии са дълги от десет до петнадесет сантиметра, а женските от двадесет и пет до тридесет. Според проучвания в кучешкия организъм могат да живеят от сто до двеста и петдесет паразита.

Какви са симптомите на дирофилариозата?

Кучетата, които са заразени с дирофилариоза рядко проявяват симптоми в ранния стадий на заболяването. Когато паразитите пораснат и съзреят и инфекцията напредне се наблюдават кашлица и хрипове, затруднено дишане, намален апетит и загуба на тегло и цялостна умора. С напредването на заболяването симптомите стават по-тежки. Освен горепосочените се наблюдава увеличение на черния дроб, временна загуба на съзнание вследствие на затрудненото кръвообръщение. Възможно е да се появи натрупване на течности в коремната кухина и аритмия. След тази фаза кучето може да почине.

Как да предпазим кучето от дирофилариоза?

Превенцията е доста лесна. Има няколко продукта на пазара, които може да дадете на кучето си, за да избегнете тази зараза – Heartguard, Interceptor, Sentinel, ProHeart, Revolution. Най-добре е да се консултирате с вашия ветеринарен лекар, за да ви препоръча подходящия препарат за кучето ви. Преди даване на превантивни медикаменти трябва да изследвате кучето за наличие на дирофолариоза. Лекарствата за превенция на заболяването избиват паразитите в различни фази от развитието им и ако недоразвити дирофиларии умрат те могат да причинят запушване на кръвоносни съдове. Заразено куче може да получи и анафилактичен шок и да почине при превантивното даване на медикаментите.

Има ли лечение след заразяване с дирофилария?

Дирофилариозата е лечима, но процесът е опасен и болезнен. Възрастните паразите трябва да бъдат ликвидирани с адултицидна терапия. В мускулите на кучето се поставят инжекции на арсениева основа. Кучето трябва да се наблюдава и след един месец да се постави следващата инжекция. На следващата сутрин се поставя третата. Кучето трябва да приема антибиотици и противовъзпалителни медикаменти. По време на лечението трябва да ограничите максимално движението на любимеца си (най-добре в клетка) и да го извеждате само за тоалетните му нужди. Всички упражнения са абсолютно забранени. Мъртвите дирофиларии по време на лечението може да блокират кръвния поток през белодробните артерии и физическата активност на кучето да доведе до смърт.

Всички паразити, които атакуват кучетата са неприятни и опасни, а превенцията им е достатъчно лесна, за да е достъпна за всеки отговорен стопанин. Ако не искате тези невидими гости в дома си следете за редовното вътрешно обезпаразитяване на домашния си любимец и го водете на редовни прегледи при ветеринарния си лекар.

9 паразитів, які скоріше за все промишляють і в вашому тілі

Тут не можна не згадати страшні історії про півтораметрові солітери, що виходили з організмів любителів суші. Не найприємніша тема для розмови, але ми повинні знати своїх ворогів в обличчя. Зацікавлені? Тоді приступимо до вивчення найпоширеніших паразитів, які можуть жити в тілі людини.

Зазвичай під словом «паразити» ховається щось дуже неприємне і зловісне. Давайте розглянемо визначення дане центром по профілактиці і боротьбі з хворобами (далі ЦПХ): «Паразит – це організм, який живе і живиться за рахунок організму господаря на шкоду останньому». Простіше кажучи, це гості, які засиділися та яким вже не раді. Але найстрашніше у цій ситуації те, що цих осіб не так вже просто помітити. Тим більше, що ці вороги є найпоширенішою формою життя на землі (відповідно до даних, викладених у книзі Роба Данна «Дикий світ нашого тіла»).

1. Нематода

Згідно ЦПХ, носіями цього паразита є понад півмільйона людей у всьому світі. Анкілостоми живуть в тонкому кишечнику, а їх яйця виходять з тіла з фекаліями. Потім з яєць вилуплюються личинки, які при попаданні на шкіру людини знову повертаються в її організм.

Як дізнатися про наявність паразита? Більшість симптомів приховані, але тривале інфікування призводить до розвитку анемії.

2. Коростяний кліщ

Цей вид паразитів живе на поверхні шкіри. Американська Академія дерматології дає наступні пояснення: крихітні восьми-ножні створіння ведуть бурхливу діяльність під верхнім шаром шкіри, результатом якої є свербіж і висип. Неприємна новина в тому, що коростяним кліщем можна заразитися від тілесного контакту, і через предмети, що кишать паразитами. Хороша новина в тому, що цю проблему легко виявить досвідчений дерматолог.

3. Аскарида

Круглий глист (або аскарида) також входить в список частих непроханих гостей. Як правило, личинки паразитів живуть в землі, контактуючи з якою людина може заразитися ними. Як тільки аскариди виявляються в кишечнику, вони починають рости. Їх довжина може досягти метра. Ознаками інфікування можуть бути: втрата ваги, болі в животі, кров у фекаліях, задишка і кашель. Також глист може вийти під час блювоти.

4. Плоска шистосома

Цей плоский черв’як більше небезпечний для мешканців тропіків, де їм заражені понад 200 мільйонів людей. Даний вид паразита є причиною такої хвороби як шистосоміаз. Жар, біль у животі, діарея з кривавими виділеннями, — все це говорить про інфікування. Також шистосома викликає проблеми, пов’язані з вагітністю і дітонародженням. Черв’як потрапляє в людський організм через шкіру.

5. Солітер

Цим видом паразита людина інфікується шляхом прийому в їжу їжі і води, забруднених яйцями чи личинками хробака. Яйця, потрапляючи всередину організму, можуть стати причиною розвитку личинкових кіст навколо різних органів і тканин. А потрапляючи в кишечник, вони розвиваються до дорослих особин.

Дорослі солітери можуть жити в організмі людини до 30 років, використовуючи для свого виживання поживні речовини з усього, що потрапляє в шлунок. Серед ознак наявності солітерів може бути нудота, слабкість, втрата апетиту, тяга до солоного та інші порушення в роботі шлунково-кишкового тракту.

6. Остриця

Гострики вважаються найбільш поширеним видом кишкових паразитів. В організм вони потрапляють не найприємнішим чином.

Поки людина спить, самки гостриків відкладають тисячі яєць в складках шкіри навколо ануса. Тому основною ознакою наявності паразитів є свербіж в районі заднього проходу під час сну. Таким чином, яйця потрапляють під нігті, а потім і на всі предмети, до яких торкається інфікована людина.

7. Токсоплазма гонді

Ці паразити являють собою крихітні одноклітинні організми, які живуть в недовареній їжі, воді і в лотку домашніх котів. І хоча багато людей інфіковані токсоплазмою, видимих симптомів не спостерігається. Це відбувається завдяки сильному імунітету. Однак, як тільки імунна система дає збій, перші ознаки зараження можуть проявитися у вигляді грипозних відчуттів.

8. Кишкові лямблії

Лямблії – це мікроскопічні паразити, які викликають діарейне захворювання лямбліоз. Цей паразит захищений зовнішньою оболонкою, яка допомагає йому виживати за межами тіла, і робить надзвичайно стійким до дезинфікуючих засобів. Ознаками зараження є порушення в роботі шлунково-кишкового тракту, діарея, метеоризми, нудота і зневоднення.

9. Печінкова двуустка

Тут варто напружитися любителям прісноводної риби, адже саме вона і є найчастішою причиною інфікування людини. Паразити поселяються в маленьких внутрішньопечінкових жовчних протоках, і можуть жити там до 30 років.

Більше 35 мільйонів людей на планеті заражені печінковою двуусткою. Зараження зазвичай проходить безсимптомно, але рано чи пізно загострення все-таки наступає. І як зрозуміло з назви, під удар потрапляє печінка і жовчний проток.

Дана стаття носить інформативний характер і не надає методи вирішення озвучених проблем.